22.03.2020 г., 12:36

Вече съм готова

635 3 1

Ще те посрещна, вече съм готова...

От паяжина рокля изтъках,

от раните - червената отрова

на устните лежерно се разля.

За булото сънувах самодива.

Дойде безшумно със венец роса,

остави го, безмълвна си отиде,

но ми остави тайнствена негá.

Нозете ми останаха си боси -

със раните, с които остарях.

Встрастената си плът ще нося

по чергата, тъкана с всеки грях.

Косите ми - ръкойка жито,

превързана със як конец

са сплетени като десници,

посипани със див прашец.

Душата ми... горяща лава

изригнала от миг на страст,

помита кръста и олтара...

И не признава Бог и власт.

Ще те посрещна, вече съм готова,

като откъснат грозд узрял.

Ела, вкуси ме – сладост нова

със мен отново възмъжал.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...