22 апр. 2009 г., 00:10

Вечно млада

1K 0 4

 

 

Ти цялата си подкована със Версаче,

оставяш ултраскъп зад себе си парфюм,

дори душата ти е лачена,

милиони смята твоят ум.

 

Миришеш на пластични операции,

копнееш да си вечно млада,

как мразиш младите жени обаче,

към тях си зла и безпощадна.

 

Сърцето ти е банкова транзакция,

жадува лукс, пари и слава,

самотна на върха стоиш,

лицето ти не те познава.

 

На сто - на двайсет, искаш да изглеждаш,

векът учудено във тебе се оглежда,

понякога си истинска и плачеш

със маркови сълзи за нов Версаче...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...