22.04.2009 г., 0:10

Вечно млада

1K 0 4

 

 

Ти цялата си подкована със Версаче,

оставяш ултраскъп зад себе си парфюм,

дори душата ти е лачена,

милиони смята твоят ум.

 

Миришеш на пластични операции,

копнееш да си вечно млада,

как мразиш младите жени обаче,

към тях си зла и безпощадна.

 

Сърцето ти е банкова транзакция,

жадува лукс, пари и слава,

самотна на върха стоиш,

лицето ти не те познава.

 

На сто - на двайсет, искаш да изглеждаш,

векът учудено във тебе се оглежда,

понякога си истинска и плачеш

със маркови сълзи за нов Версаче...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...