Feb 21, 2020, 7:48 PM

.Вещица, жена, светица...

Poetry » Other

772 6 18

Без пъзели изискващи търпение,
самата аз не ставам за частица.
Докато пак ти търся извинение.
В очите ми умира нощна птица.

Грехът ти не прощавам - изначалния.
Душата се надсмива -над плътта ми.
И вместо тленност пръстенът -венчалния,
се впива, като примка, във врата ми.

И всички непребродни разстояния,
се сбират на главата на карфица.
Изгарям твоите мъжки покаяния.
И литвам...Вещица, жена, светица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Не знам, Иржи. Според мен всяка жена е всичко това...И още нещо, или някой...

2020-02-23T13:56:08+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Добре си ги поставила, Наде, в средата е жена, а двете крайности - светица и вещица- това са роли, които могат да се изпълняват от една жена, но не в живота, а само на сцената! В живота тя е или вещица, или светица...според мен.

2020-02-22T22:11:03+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Дааа, то това е, като тичането. Как беше? Седя си и си мисля и в един момент усещам, че само си седя...

2020-02-22T18:12:52+02:00
генек (Георги Коновски)

Днес почивам от мислене. Общувам само с красиви жени.
Шегичка, де...

2020-02-22T18:09:23+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Шегувам се. Май ще напишеш нещо по въпроса?

2020-02-22T17:28:21+02:00

Липсваща частица 🇧🇬

Не търся вечност в кръглото на пръстена
И даже много често ми убива,
И нищо, че ми бе като насъщния.
Сега съм сита. Може да отиваш.
Не сме си близки. Даже и не искам. ...

Dendu89

Poetry

2020-02-21T16:25:39+02:00 1.1K 6 27

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0