.Вещица, жена, светица...
Без пъзели изискващи търпение,
самата аз не ставам за частица.
Докато пак ти търся извинение.
В очите ми умира нощна птица.
Грехът ти не прощавам - изначалния.
Душата се надсмива -над плътта ми.
И вместо тленност пръстенът -венчалния,
се впива, като примка, във врата ми.
И всички непребродни разстояния,
се сбират на главата на карфица.
Изгарям твоите мъжки покаяния.
И литвам...Вещица, жена, светица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
