Адриан (Андрей Андреев)
24 275

4 июл. 2017 г., 13:16

Вестител

Поэзия » Философская, Другая

607 1 2

Пред себе си виждах

неземен вестител*

с разперени бели

крила.

От него се носеше

истински блясък,

небивала днес

светлина.

Отвори очите си

с тях ме погледна...

те огнени бяха

на цвят...

Усетих как вливат

небивала сила

в нещастната

моя душа.

Усетих, че вече

не носих грам болка,

не носих тревоги и страх...

Тогава веститителят благ се усмихна

и мигом

превърна се

в прах.
____________________________

* – вестител – ангел

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Божията помощ винаги намира пътя до нас.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0