4.07.2017 г., 13:16 ч.

Вестител 

  Поезия » Философска, Друга
474 1 2

Пред себе си виждах

неземен  вестител*

с разперени бели

крила.

От него се носеше

истински блясък,

небивала днес

светлина.

 

Отвори очите си 

с тях ме погледна...

те огнени бяха

на цвят...

Усетих как вливат

небивала сила

в нещастната

моя душа.

Усетих, че вече

не носих грам болка, 

не носих тревоги и страх...

Тогава веститителят благ се усмихна

и мигом 

превърна се

в прах.
____________________________

*  – вестител – ангел

© Андрей Андреев Всички права запазени

 

 

Божията помощ винаги намира пътя до нас. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??