Вестител
Пред себе си виждах
неземен вестител*
с разперени бели
крила.
От него се носеше
истински блясък,
небивала днес
светлина.
Отвори очите си
с тях ме погледна...
те огнени бяха
на цвят...
Усетих как вливат
небивала сила
в нещастната
моя душа.
Усетих, че вече
не носих грам болка,
не носих тревоги и страх...
Тогава веститителят благ се усмихна
и мигом
превърна се
в прах.
____________________________
* – вестител – ангел
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Андреев Всички права запазени
