Пред себе си виждах
неземен вестител*
с разперени бели
крила.
От него се носеше
истински блясък,
небивала днес
светлина.
Отвори очите си
с тях ме погледна...
те огнени бяха
на цвят...
Усетих как вливат
небивала сила
в нещастната
моя душа.
Усетих, че вече
не носих грам болка,
не носих тревоги и страх...
Тогава веститителят благ се усмихна
и мигом
превърна се
в прах.
____________________________
* – вестител – ангел
© Андрей Андреев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
