Пред себе си виждах
неземен вестител*
с разперени бели
крила.
От него се носеше
истински блясък,
небивала днес
светлина.
Отвори очите си
с тях ме погледна...
те огнени бяха
на цвят...
Усетих как вливат
небивала сила
в нещастната
моя душа.
Усетих, че вече
не носих грам болка,
не носих тревоги и страх...
Тогава веститителят благ се усмихна
и мигом
превърна се
в прах.
____________________________
* – вестител – ангел
© Андрей Андреев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
