25 мар. 2014 г., 22:29

Вестоносец

1K 0 4

Разправят, че на път към мен е
тръгнал вестоносец благ,
а тук под почернели кестени
от чакане превтасва хляб 
и червей рибата дълбае,
свещ молитвата гори -
кога ще дойде най-накрая
крилата си ли той строши,
или уплашен от невярата ми
тръгва-връща се - нима не знае как
от хвърлени по него камъни
строих му път над грешна кал, 
а ако изгубил е крилата си,
краката мои ще му дам,
е, хайде, тръгвай от дома си -
пристигай тук какъвто си,
не се бави -
носи ми туй, което Бог ми обеща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! Аплодисменти, Таня!
  • от чакане превтасва хляб
    и червей рибата дълбае,...
    Хареса ми!
  • Много приятно, съкровено-копнеещо и пълно с надежди!
  • Благодаря за оценката и подкрепата. Повече добри вести и на теб, мила ми!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...