Mar 25, 2014, 10:29 PM

Вестоносец

  Poetry
1K 0 4

Разправят, че на път към мен е
тръгнал вестоносец благ,
а тук под почернели кестени
от чакане превтасва хляб 
и червей рибата дълбае,
свещ молитвата гори -
кога ще дойде най-накрая
крилата си ли той строши,
или уплашен от невярата ми
тръгва-връща се - нима не знае как
от хвърлени по него камъни
строих му път над грешна кал, 
а ако изгубил е крилата си,
краката мои ще му дам,
е, хайде, тръгвай от дома си -
пристигай тук какъвто си,
не се бави -
носи ми туй, което Бог ми обеща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно! Аплодисменти, Таня!
  • от чакане превтасва хляб
    и червей рибата дълбае,...
    Хареса ми!
  • Много приятно, съкровено-копнеещо и пълно с надежди!
  • Благодаря за оценката и подкрепата. Повече добри вести и на теб, мила ми!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...