22 мая 2008 г., 22:50

Ветровете шептят... 

  Поэзия
913 0 1

Ветровете шептят... 

 

И тихо стене самотата.
Пожълтели са листата.
Слънцето не цъфти.
Отровени са две очи.

 

Слънцето не цъфти.
Тихо небосводът гърми.
Пожълтели са сълзите.
Отровени са и звездите.

 

Пожълтели са сълзите.
Крещят с глас мечтите.
Отдавна няма и мъгла.
В сърцето е забита игла.

 

Отдавна няма и мъгла.
Тя преди криеше страха.
Жалка бе всяка красота.
Удавена в черна тъга.

 

Жалка бе всяка красота.
Някои го наричаха съдба.
А аз мечтаех за цветя.
Но ми се полагаха листа.

 

А аз мечтаех за цветя.
Те растяха по други места.
Празна плачеше реката.
Не по-различна от душата.

 

Празна плачеше реката.
Залепнаха отчаяни устата.
Да си тръгвам ли, кажи?
Последния стих ти допиши...

© Цвети Векова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??