22.05.2008 г., 22:50

Ветровете шептят...

1.3K 0 1

Ветровете шептят... 

 

И тихо стене самотата.
Пожълтели са листата.
Слънцето не цъфти.
Отровени са две очи.

 

Слънцето не цъфти.
Тихо небосводът гърми.
Пожълтели са сълзите.
Отровени са и звездите.

 

Пожълтели са сълзите.
Крещят с глас мечтите.
Отдавна няма и мъгла.
В сърцето е забита игла.

 

Отдавна няма и мъгла.
Тя преди криеше страха.
Жалка бе всяка красота.
Удавена в черна тъга.

 

Жалка бе всяка красота.
Някои го наричаха съдба.
А аз мечтаех за цветя.
Но ми се полагаха листа.

 

А аз мечтаех за цветя.
Те растяха по други места.
Празна плачеше реката.
Не по-различна от душата.

 

Празна плачеше реката.
Залепнаха отчаяни устата.
Да си тръгвам ли, кажи?
Последния стих ти допиши...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Векова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...