22 февр. 2016 г., 08:23

Видение 

  Поэзия
304 0 0

Като око на сърна небето е чисто,
понесло  над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и 
се къпе в облачното мляко...

 

Не ми се струвам, не сънувам -
пред очите ми изплува образът бленуван-
младеж със туника от сърма
с любов ме цялата обгърна.

 

С усмивка щедра и богата,
отново върна ми благата
тез свещени думи и мечти
които ме подкрепят във борбата.

© Юлия Шопова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??