Видение
605
0
0
Като око на сърна небето е чисто,
понесло над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и
се къпе в облачното мляко...
Не ми се струвам, не сънувам -
пред очите ми изплува образът бленуван-
младеж със туника от сърма
с любов ме цялата обгърна.
С усмивка щедра и богата,
отново върна ми благата
тез свещени думи и мечти
които ме подкрепят във борбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Шопова Всички права запазени
