Видение

Feb 22, 2016, 8:23 AM

Poetry

306 0 0

Като око на сърна небето е чисто,
понесло над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и
се къпе в облачното мляко...

Не ми се струвам, не сънувам -
пред очите ми изплува образът бленуван-
младеж със туника от сърма
с любов ме цялата обгърна.

С усмивка щедра и богата,
отново върна ми благата
тез свещени думи и мечти
които ме подкрепят във борбата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.