Feb 22, 2016, 8:23 AM

Видение

Poetry

600 0 0

Като око на сърна небето е чисто,
понесло над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и
се къпе в облачното мляко...

Не ми се струвам, не сънувам -
пред очите ми изплува образът бленуван-
младеж със туника от сърма
с любов ме цялата обгърна.

С усмивка щедра и богата,
отново върна ми благата
тез свещени думи и мечти
които ме подкрепят във борбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0