valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
23 окт. 2016 г., 17:34

Видовден 

  Поэзия
369 0 5

От бързане съм вече уморен,
под слънчевия сплит дори ми пари.
Апостоле, аз чакам Видовден
за моята изстрадала България.

 

Навсякъде обаче е мъгла.
Сълзят очите сини със причина.
Вярата се блъска в тишина
и търси брод към моята Родина.

 

С портрети кичат немите стени.
Портрети със лика ти благороден.
А мисълта е само за пари.
Достойнство, чест, са само тъжен спомен.

 

Купуват и продават и делят.
Горите са изсечени и голи.
Днес роби сме на западния свят.
Днес Бог за нас във църквите се моли.

 

Яремът като пранги ни тежи,
но влачим го безропотно, мълчиме.
Ползваме ти сините очи,
а Видовден е още само име.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??