Видовден
От бързане съм вече уморен,
под слънчевия сплит дори ми пари.
Апостоле, аз чакам Видовден
за моята изстрадала България.
Навсякъде обаче е мъгла.
Сълзят очите сини със причина.
Вярата се блъска в тишина
и търси брод към моята Родина.
С портрети кичат немите стени.
Портрети със лика ти благороден.
А мисълта е само за пари.
Достойнство, чест, са само тъжен спомен.
Купуват и продават и делят.
Горите са изсечени и голи.
Днес роби сме на западния свят.
Днес Бог за нас във църквите се моли.
Яремът като пранги ни тежи,
но влачим го безропотно, мълчиме.
Ползваме ти сините очи,
а Видовден е още само име.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
