Oct 23, 2016, 5:34 PM

Видовден 

  Poetry
368 0 5

От бързане съм вече уморен,
под слънчевия сплит дори ми пари.
Апостоле, аз чакам Видовден
за моята изстрадала България.

 

Навсякъде обаче е мъгла.
Сълзят очите сини със причина.
Вярата се блъска в тишина
и търси брод към моята Родина.

 

С портрети кичат немите стени.
Портрети със лика ти благороден.
А мисълта е само за пари.
Достойнство, чест, са само тъжен спомен.

 

Купуват и продават и делят.
Горите са изсечени и голи.
Днес роби сме на западния свят.
Днес Бог за нас във църквите се моли.

 

Яремът като пранги ни тежи,
но влачим го безропотно, мълчиме.
Ползваме ти сините очи,
а Видовден е още само име.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??