26 нояб. 2009 г., 16:41

Вие... Ние...

658 0 3

ВИЕ... НИЕ...

 

Вие винаги се нуждаете

от любов, от внимание.

Как да ги вземете? Знаете!

Това е за вас призвание...

 

Ние често се лъжем.

Съмненията са редки...

Виждаме, че сте тъжни

и  хоп! - плащаме сметките...

 

Вие със страст обгръщате

цялото ни внимание.

Ала често се мръщите,

ако не сте избрани...

 

Ние пък ви задиряме -

такава ни е природата.

Ала не ви разбираме –

друга ви е породата!...

 

Ние ви искаме, но и вие

също искате да сме с вас.

Няма защо да крием –

борите се за пълна власт...

 

И често ни покорявате

случайно леко разголени,

защото добре познавате

как да ви се помолят...

 

После с поглед премрежен

плетете свойто въженце.

А с него – ситната мрежа

за бъдещото мъжленце...

 

Изборът става ясен

при първата изневяра!

И пак се повтаря тази

история – стара, стара...

 

26.11.2009

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всички жени са еднакви! Не им се обадиш две-три години и веднага си намират друг!"
  • Знаеш как да водиш диалог, Жоро!
    Хареса ми!
  • "И често ни покорявате
    случайно леко разголени,
    защото добре познавате
    как да ви се помолят"
    Отлична дисекция на мъжката и женската природа си направил Георги!
    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...