13 нояб. 2010 г., 10:06

Вина

718 0 1

                                               Вина

 

                            Нещата, сякаш неразбрани,

                            останаха във свойта същина

                            След толкоз разговори, водещи до рани,

                            отново съм със своята вина.

                           

                            Душата ми – тя празна бе останала.

                            Оставих я свободно да лети.

                            Защото всичко бе изчезнало,

                            дори най-съкровените мечти...

                           

                            Тогава срещнах моята надежда.

                            Тъй прелестна и нежна беше тя.

                            Но за жалост не успях, изглежда,

                            това птиче да го уловя...

                           

                            И ето пак съм тъжен и самотен.

                            И плаче пак разбитото сърце.

                            За Слънцето - даряващо надежда.

                            И за вълшебните ръце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марио Кроненберг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...