Вина

                            Нещата, сякаш неразбрани,

                            останаха във свойта същина

                            След толкоз разговори, водещи до рани,

                            отново съм със своята вина.

                            Душата ми – тя празна бе останала.

                            Оставих я свободно да лети.

                            Защото всичко бе изчезнало,

                            дори най-съкровените мечти...

                            Тогава срещнах моята надежда.

                            Тъй прелестна и нежна беше тя.

                            Но за жалост не успях, изглежда,

                            това птиче да го уловя...

                            И ето пак съм тъжен и самотен.

                            И плаче пак разбитото сърце.

                            За Слънцето - даряващо надежда.

                            И за вълшебните ръце...