13 нояб. 2012 г., 20:15

Виртуална връзка

891 1 0

 

Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...

Спотаи се като захар по ръба на чаша,
горчиво-сладка - почна да расте:
добра и тихичка, но никога мълчаща -
изви снага във нашите ръце.

Заспиваме, събуждаме се с нея,
обливаме я със порой от думи.
Превръщаме я в собствена, вълшебна фея,
прелитаща над стръмните ни друми

и наш'та виртуална мелодрама...

Научи се сама да ни привързва –
непостоянния към неговата дама.
Каква е умна тя! И не прибързва.

А ние с тебе, мила моя?!

Дали сме някакви магнити,
слепени в електрически екстаз,
или въстанали сред мрака сталагмити,
откъртени от пещерния мраз?

Не знам! Ти знаеш ли? Кажи ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...