Nov 13, 2012, 8:15 PM

Виртуална връзка

  Poetry » Love
883 1 0

 

Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...

Спотаи се като захар по ръба на чаша,
горчиво-сладка - почна да расте:
добра и тихичка, но никога мълчаща -
изви снага във нашите ръце.

Заспиваме, събуждаме се с нея,
обливаме я със порой от думи.
Превръщаме я в собствена, вълшебна фея,
прелитаща над стръмните ни друми

и наш'та виртуална мелодрама...

Научи се сама да ни привързва –
непостоянния към неговата дама.
Каква е умна тя! И не прибързва.

А ние с тебе, мила моя?!

Дали сме някакви магнити,
слепени в електрически екстаз,
или въстанали сред мрака сталагмити,
откъртени от пещерния мраз?

Не знам! Ти знаеш ли? Кажи ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...