13.11.2012 г., 20:15

Виртуална връзка

885 1 0

 

Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...

Спотаи се като захар по ръба на чаша,
горчиво-сладка - почна да расте:
добра и тихичка, но никога мълчаща -
изви снага във нашите ръце.

Заспиваме, събуждаме се с нея,
обливаме я със порой от думи.
Превръщаме я в собствена, вълшебна фея,
прелитаща над стръмните ни друми

и наш'та виртуална мелодрама...

Научи се сама да ни привързва –
непостоянния към неговата дама.
Каква е умна тя! И не прибързва.

А ние с тебе, мила моя?!

Дали сме някакви магнити,
слепени в електрически екстаз,
или въстанали сред мрака сталагмити,
откъртени от пещерния мраз?

Не знам! Ти знаеш ли? Кажи ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...