13 янв. 2015 г., 15:01

Виртуално

616 0 1

Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш

кой стои зад маската измислена?

И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?


Знаеш ли коя съм през деня,

когато, улисана в ежедневие,

не помня и за миг нощта

и нашето декорирано безвремие?

Знаеш ли, че съм ти дала,

онези необозрими светлини,

които само ми се иска да притежавам,

а всъщност мрак на мястото им гори?

Знаеш ли, че всъщност всяка нощ
се прераждам, себе си за да бъда,
и макар лъжата да ме гложди,
с тебе съм аз, а през деня е друга.


Знаеш ли, че няма друг,
който да ме обича само заради това,
което мъдри се отляво и тук,
вътре, в омагьосаната ми душа.

И нека никога да не си знаем имената,
нека се лъжем за ежедневните неща.
Каквото е в тебе го обичам, без остатък
и само ние знаем как това пълни с чистота.


22.11.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...