13 янв. 2015 г., 15:01

Виртуално

614 0 1

Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш

кой стои зад маската измислена?

И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?


Знаеш ли коя съм през деня,

когато, улисана в ежедневие,

не помня и за миг нощта

и нашето декорирано безвремие?

Знаеш ли, че съм ти дала,

онези необозрими светлини,

които само ми се иска да притежавам,

а всъщност мрак на мястото им гори?

Знаеш ли, че всъщност всяка нощ
се прераждам, себе си за да бъда,
и макар лъжата да ме гложди,
с тебе съм аз, а през деня е друга.


Знаеш ли, че няма друг,
който да ме обича само заради това,
което мъдри се отляво и тук,
вътре, в омагьосаната ми душа.

И нека никога да не си знаем имената,
нека се лъжем за ежедневните неща.
Каквото е в тебе го обичам, без остатък
и само ние знаем как това пълни с чистота.


22.11.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...