13.01.2015 г., 15:01

Виртуално

609 0 1

Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш

кой стои зад маската измислена?

И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?


Знаеш ли коя съм през деня,

когато, улисана в ежедневие,

не помня и за миг нощта

и нашето декорирано безвремие?

Знаеш ли, че съм ти дала,

онези необозрими светлини,

които само ми се иска да притежавам,

а всъщност мрак на мястото им гори?

Знаеш ли, че всъщност всяка нощ
се прераждам, себе си за да бъда,
и макар лъжата да ме гложди,
с тебе съм аз, а през деня е друга.


Знаеш ли, че няма друг,
който да ме обича само заради това,
което мъдри се отляво и тук,
вътре, в омагьосаната ми душа.

И нека никога да не си знаем имената,
нека се лъжем за ежедневните неща.
Каквото е в тебе го обичам, без остатък
и само ние знаем как това пълни с чистота.


22.11.2014г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...