Jan 13, 2015, 3:01 PM

Виртуално 

  Poetry » Love
372 0 1

Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш

кой стои зад маската измислена?

И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?


Знаеш ли коя съм през деня,

когато, улисана в ежедневие,

не помня и за миг нощта

и нашето декорирано безвремие?

Знаеш ли, че съм ти дала,

онези необозрими светлини,

които само ми се иска да притежавам,

а всъщност мрак на мястото им гори?

Знаеш ли, че всъщност всяка нощ
се прераждам, себе си за да бъда,
и макар лъжата да ме гложди,
с тебе съм аз, а през деня е друга.


Знаеш ли, че няма друг,
който да ме обича само заради това,
което мъдри се отляво и тук,
вътре, в омагьосаната ми душа.

И нека никога да не си знаем имената,
нека се лъжем за ежедневните неща.
Каквото е в тебе го обичам, без остатък
и само ние знаем как това пълни с чистота.


22.11.2014г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??