Тялото ми - тънката, полупроводникова нишка,
пръстите ти - прав, високоволтажен ток,
докосни ме - моля те, аз много искам
от ласките ти да изпадна в шок.
Пусни ми цялото си напрежение,
нека инсталацията ми да прегори,
нека падне мъжкото ми снаряжение,
с най-силния волтаж ме разтреси.
Дори и да изтряска в мен бушона
и да прескочат хиляди искри,
ти давай - натисни бутона,
разума във мен да окъси.
Че славна ще е таз искра,
в която мигом ще пресветна,
аз искам да я вкуся, веднага,
дори да гръмна, на момента.
© Деян Димитров Все права защищены
Мерси