Feb 26, 2007, 10:13 PM

Високоволтажно

  Poetry
702 0 6

 

Тялото ми - тънката, полупроводникова нишка,

пръстите ти - прав, високоволтажен ток,

докосни ме - моля те, аз много искам

от ласките ти да изпадна в шок.

 

 

Пусни ми цялото си напрежение,

нека инсталацията ми да прегори,

нека падне мъжкото ми снаряжение,

с най-силния волтаж ме разтреси.

 

 

Дори и да изтряска в мен бушона

и да прескочат хиляди искри,

ти давай - натисни бутона,

разума във мен да окъси.

 

 

Че славна ще е таз искра,

в която мигом ще пресветна,

аз искам да я вкуся, веднага,

дори да гръмна, на момента.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....