Feb 26, 2007, 10:13 PM

Високоволтажно

  Poetry
706 0 6

 

Тялото ми - тънката, полупроводникова нишка,

пръстите ти - прав, високоволтажен ток,

докосни ме - моля те, аз много искам

от ласките ти да изпадна в шок.

 

 

Пусни ми цялото си напрежение,

нека инсталацията ми да прегори,

нека падне мъжкото ми снаряжение,

с най-силния волтаж ме разтреси.

 

 

Дори и да изтряска в мен бушона

и да прескочат хиляди искри,

ти давай - натисни бутона,

разума във мен да окъси.

 

 

Че славна ще е таз искра,

в която мигом ще пресветна,

аз искам да я вкуся, веднага,

дори да гръмна, на момента.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...