26 апр. 2024 г., 11:37

Влакът за Варна

450 3 3

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА

 

Софийската ми приказка приключи.

Надянах своя дрипав анорак.

Напъхах се във кларковете "Gucci".

И метнах се на варненския влак.

 

Прощално ти ми махна от перона.

Косици скъта в шалчето – букле.

И моят черен влак от триста тона

понесе се в Софийското поле.

 

Кондукторът със поглед ме прониза.

Ченгето ме изгледа под око.

И зъзнех аз във бялата си риза –

тъй нелогичен в черното сако.

 

Какво ми предстои? Не ща да вярвам! –

петстотин километра мрак – и студ.

А подир тях – любим Поет на Варна,

със чайките ще грача – кротък луд.

 

И през мъглите с дъх на дзифт и сяра

в съня ми ще долита твоят смях...

Момичето от столичната гара,

с което в Райска приказка живях!

 

25 април 2024 г.

гр. София, 3, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...