Apr 26, 2024, 11:37 AM

Влакът за Варна

  Poetry » Love
453 3 3

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА

 

Софийската ми приказка приключи.

Надянах своя дрипав анорак.

Напъхах се във кларковете "Gucci".

И метнах се на варненския влак.

 

Прощално ти ми махна от перона.

Косици скъта в шалчето – букле.

И моят черен влак от триста тона

понесе се в Софийското поле.

 

Кондукторът със поглед ме прониза.

Ченгето ме изгледа под око.

И зъзнех аз във бялата си риза –

тъй нелогичен в черното сако.

 

Какво ми предстои? Не ща да вярвам! –

петстотин километра мрак – и студ.

А подир тях – любим Поет на Варна,

със чайките ще грача – кротък луд.

 

И през мъглите с дъх на дзифт и сяра

в съня ми ще долита твоят смях...

Момичето от столичната гара,

с което в Райска приказка живях!

 

25 април 2024 г.

гр. София, 3, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...