Apr 26, 2024, 11:37 AM

Влакът за Варна

  Poetry » Love
446 3 3

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА

 

Софийската ми приказка приключи.

Надянах своя дрипав анорак.

Напъхах се във кларковете "Gucci".

И метнах се на варненския влак.

 

Прощално ти ми махна от перона.

Косици скъта в шалчето – букле.

И моят черен влак от триста тона

понесе се в Софийското поле.

 

Кондукторът със поглед ме прониза.

Ченгето ме изгледа под око.

И зъзнех аз във бялата си риза –

тъй нелогичен в черното сако.

 

Какво ми предстои? Не ща да вярвам! –

петстотин километра мрак – и студ.

А подир тях – любим Поет на Варна,

със чайките ще грача – кротък луд.

 

И през мъглите с дъх на дзифт и сяра

в съня ми ще долита твоят смях...

Момичето от столичната гара,

с което в Райска приказка живях!

 

25 април 2024 г.

гр. София, 3, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...