Влакът за Варна
ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак.
Прощално ти ми махна от перона.
Косици скъта в шалчето – букле.
И моят черен влак от триста тона
понесе се в Софийското поле.
Кондукторът със поглед ме прониза.
Ченгето ме изгледа под око.
И зъзнех аз във бялата си риза –
тъй нелогичен в черното сако.
Какво ми предстои? Не ща да вярвам! –
петстотин километра мрак – и студ.
А подир тях – любим Поет на Варна,
със чайките ще грача – кротък луд.
И през мъглите с дъх на дзифт и сяра
в съня ми ще долита твоят смях...
Момичето от столичната гара,
с което в Райска приказка живях!
25 април 2024 г.
гр. София, 3, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
