26 abr 2024, 11:37

Влакът за Варна

451 3 3

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА

 

Софийската ми приказка приключи.

Надянах своя дрипав анорак.

Напъхах се във кларковете "Gucci".

И метнах се на варненския влак.

 

Прощално ти ми махна от перона.

Косици скъта в шалчето – букле.

И моят черен влак от триста тона

понесе се в Софийското поле.

 

Кондукторът със поглед ме прониза.

Ченгето ме изгледа под око.

И зъзнех аз във бялата си риза –

тъй нелогичен в черното сако.

 

Какво ми предстои? Не ща да вярвам! –

петстотин километра мрак – и студ.

А подир тях – любим Поет на Варна,

със чайките ще грача – кротък луд.

 

И през мъглите с дъх на дзифт и сяра

в съня ми ще долита твоят смях...

Момичето от столичната гара,

с което в Райска приказка живях!

 

25 април 2024 г.

гр. София, 3, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....