Навън е лято, но усещам есента.
Денят е кратък, дълга е нощта.
Като въздишки падат първите листа.
Зелената си дреха сменя обичта.
Ще се завърне огнено червена.
С мъглите, с утринния хлад.
С дъжда и вятъра отново е студена.
Разбираш, няма да си вечно млад.
А после бяла, ледена и мразовита.
С кристалите замръзнали мечти.
С вихрушки спомени обвита.
Сред мрака са забравените дни. ...