Влюбено сърце
Навън е лято, но усещам есента.
Денят е кратък, дълга е нощта.
Като въздишки падат първите листа.
Зелената си дреха сменя обичта.
Ще се завърне огнено червена.
С мъглите, с утринния хлад.
С дъжда и вятъра отново е студена.
Разбираш, няма да си вечно млад.
А после бяла, ледена и мразовита.
С кристалите замръзнали мечти.
С вихрушки спомени обвита.
Сред мрака са забравените дни.
Но знаеш, че ще дойде пролет
с лазура на усмихнато небе
и там ще бъде истинският полет
на влюбено завинаги сърце.
© Гедеон All rights reserved.
