Жабокът (Гедеон)
369 2157
25 июн. 2022 г., 10:54  

Воалът 

  Поэзия
367 3 28

В мъглата нежна някой ме целуна.

Воал от чувства в звездна тишина.

Далеч в безкрая музика се чува.

Крилата бели на обичаща душа.

 

Докосна ме ефирно топъл вятър.

Ръка безплътна на една жена.

Сами останали в небесен шатър.

Прегърнати на лунна светлина.

 

Сега си облак, толкова прекрасна.

Сълза кристална, утринна роса.

И любовта, която не угасна.

Сърцето ти сияйна красота.

 

Щастлив съм и летя в простора.

Прошепвам тихо "Моля те ела",

но чувствам идва някаква умора.

Воалът тънък е стоманена стена.

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Случва се и това. Хареса ми!
  • Не знам какви подобрения е претърпяло, но стихчето е много хубаво, ефирно и нежно!
  • Поздравления!
    Страхотен стих!!!
  • А бе , защо винаги не ме разбират?!
    Когато нещо не е хубаво, каквито и ремонти, да му правиш, си остава пак не хубаво.
    Ирен, сега разбра ли, какво исках да кажа.
    Обяснено просто, на трабант, каквито и подобрения да правиш си остава трабант.
  • Назидание? Смяташ, че първоначалната версия е по-добра?
  • Ами казвам, как го усещам. Другите да преценят.
    Просто съм честен пред себе си.
  • Глупости, хубав е, остави другите да те оценят. Защото ти споделяш, ако не ти се ще, пиши си за себе си и нищичко не споделяй.
  • Прочетох отново стихотворението и направих заключение, когато не можеш да пишеш поезия не го прави, защото след ремонта ще прилича на Франкенщайн.
    Надявам се поне смисълът да е останал.
    Няма да го изтрия, за да е за назидание.
  • Сарцето ти рубинена подкооова.
    Душата ми за него плачи знам.
    Обичам та красавице ти нооова.
    Изгарям вечиий целия съм в плам.
    Сас две кристални чашиий ша са чукнем.
    Горчиво вино ша ухае между нас.
    Такъв живота е, дори да пууукнем.
    Усмивки греят, дажиий в тоя час.
    Обичам та, обичам та, обииийчам
    Ша ги повтарям, докато умръ.
    И нищу, чи на друга ша са вриийчам
    Обичам та ду края на светъ. и т.н.
  • Предлагам предизвикателство - кой ще напише най-яка чалга Тва ще е много интересно и забавно
  • Браво, шибна ме в стоманена стена за благозвучие и после станах чалгар с рубинени зъби.
    Само един въпрос- Стоманата украинска или индийска е?
    П.п. Добре пичелиш стомана.
  • За благозвучие бетонната може да се замени например със стоманена, невидима и т.н. стени
    Ко съ смейш, чалгата е изцяло със светски ценности и неподправен разговорен по народному език
  • Нали съм платен Автор+ Не изчезвам.
    Но ще изчакам още корекции.
    Щураче 😂 светски сравнения. 😂
    Натиквам ги в шатъра и махам рубина.
  • Сами останали в небесен шатър. Също и онова с рубина, аз например не използвам сравнения, които ограничават, още повече такива, които са скъпоценности за света, смятам, че в Любовта няма нищо светско
  • Добре е, но при редакция ще се скрие от списъците за няколко часа, Ако искаш - не бързай.
  • Е сега, какво да коригирам
    Вълшебен облак, толкова прекрасна.
    Сълза кристална, утринна роса.
    И любовта, която не угасна.
    Сърцето ти, сияйна красота.
    Как е?
    П.п. мъглата е нежна.
  • "Вълшебна си и толкова прекрасна"
    Това с облака е хубава хрумка.
  • Да добре е - не видях тавтологията. Виж и долния коментар още веднъж, защото ме накара да редактирам.
  • Антоанета, ще стане повторение на нежна.
    "Сега си облак, толкова прекрасна", как звучи?
  • Жабок, не съм усещала да се обижаш, поне не на мен. А честно казано не ми е интересно да следя свадите и кой на кого се обижда. Началото на коментара ми беше провокирано единственно от коментарите преди моя.
  • Сега си нежна, толкова прекрасна.
    За да запазиш ритъма. Другите са си в ритъм.

    Сега си облак, толкова прекрасна.
    Сълза кристална, утринна роса.
    И любовта, която не угасна.
    Сърцето ти, сияйна красота.
    Този куплет ти предлагам така, ритъмът е абсолютно запазен.
  • Безжичен, приятно ми е, че ти хареса. Безгрешни са само истинските поети, при тях няма нужда от редактори, защото стиховете са им дадени свише, така че нямат нужда от корекция, но такива са единици.
    Благодаря ти, Ирен. Ще помисля, дали да коригирам. Не знам, кога си видяла да съм обиден от нечие мнение.
    П.п. ако е мнение, а не заяждане.
  • Щом не се обиждаш, ще споделя, че тук "Сами останали в небесен театър" ритъмът ти се губи. Има много варианти за редакция. Най-простичко е "Останали в небесния театър" или "Сами останали в небесния театър" . Стихотворението ти е много приятно.
    И да " за литературна критика трябват специалисти" - факт. Но да обменяме мисли, мнения и идеи не е критика.
  • Хубаво е стихотворението. Аз така мисля и.така го виждам след няколко прочитания.
    Е, тук там има мънички неща, но те не са толкова важни. Пък и всички ние, като автори, допускаме грешки. Точно затова добрите издателства издават всяка книга след работа на коректори и редактори. Но ние тук сме за забавление и ако можем да направим по-добре - добре, ако не, ще си кажем "и така е добре". Това отклонение не е критика - за литературна критика трябват специалисти, а мисля, че ние просто сме любители.
  • Ами в него пише същото, за коментарите. Иначе остана не разбрано, заради запетайките и гледам почти целият сайт е обиден.
    Но аз не съм обиден на никого, въпрос на характер.
  • Абе останала съм в впечатлението, че не харесваш такива неща. Едни такива сигнали съм забелязвала при твоите творби. Добре, но просто по-внимателно, защото понякога не те разбирам правилно. Например това есе за рейтинга...
  • Знаеш, че коментарите са най-важното за нещо публикувано. Другото е камуфлаж.
  • Хубаво изразени чувства и копнеж.
    Не коментирам, защото не знам дали искаш...
Предложения
: ??:??