Воалът
В мъглата нежна някой ме целуна.
Воал от чувства в звездна тишина.
Далеч в безкрая музика се чува.
Крилата бели на обичаща душа.
Докосна ме ефирно топъл вятър.
Ръка безплътна на една жена.
Сами останали в небесен шатър.
Прегърнати на лунна светлина.
Сега си облак, толкова прекрасна.
Сълза кристална, утринна роса.
И любовта, която не угасна.
Сърцето ти сияйна красота.
Щастлив съм и летя в простора.
Прошепвам тихо "Моля те ела",
но чувствам идва някаква умора.
Воалът тънък е стоманена стена.
© Гедеон All rights reserved.
