ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
16 февр. 2024 г., 21:40

Водата не е до колене 

  Поэзия » Философская, Гражданская, Другая
246 3 11

Нагазих водата - 

изобщо не е до колене. 

Покри ми главата 

и нещо обърка се в мене. 

Не беше ни златна, 

ни черна, не беше и синя. 

Но как да отгатна 

каква е? Мирише на тиня. 

Усетих умора 

и някакво странно трептене. 

Загубих простора, 

а нямах крила за летене. 

Водата ме глътна, 

завлече ме там, надълбоко, 

където бе мътна 

и свършваха всички посоки. 

Отворих очите -

водата над мене бълбука. 

Припомних си дните,

довели ме бавно до тука. 

Предавам се, значи?

О, Боже, поредната грешка!

Отдавна не плача, 

а то е напълно човешко. 

Помолих се силно, 

заплувах нагоре обратно. 

Водата ме милна -

бе станала чиста и златна. 

 

Така е в живота, 

понякога малко е тегав 

и даже самотен. 

Но всичко любимо е в него!

 

© Nina Sarieva Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??