Водата не е до колене
Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна,
ни черна, не беше и синя.
Но как да отгатна
каква е? Мирише на тиня.
Усетих умора
и някакво странно трептене.
Загубих простора,
а нямах крила за летене.
Водата ме глътна,
завлече ме там, надълбоко,
където бе мътна
и свършваха всички посоки.
Отворих очите -
водата над мене бълбука.
Припомних си дните,
довели ме бавно до тука.
Предавам се, значи?
О, Боже, поредната грешка!
Отдавна не плача,
а то е напълно човешко.
Помолих се силно,
заплувах нагоре обратно.
Водата ме милна -
бе станала чиста и златна.
Така е в живота,
понякога малко е тегав
и даже самотен.
Но всичко любимо е в него!
© Nina Sarieva All rights reserved.
