Буди ме! Никога не спирай
да ми напомняш, че съм още жив.
В жажда извор ми бъди.Извирай!
С думи вай лика ми мълчалив.
Изпий ме с безпощадна нежност,
рисувай с устни сивия ми ден.
Накарай ме да съм безбрежност,
жадуваща за сладкия ти плен.
Води ме! Даже не избирай
пътеките за тленната ми плът.
И моля те, понякога се спирай,
за да ми казваш, че аз съм ти светът.
08.03.2018 г.
Пловдив
© Хари Спасов Все права защищены