Буди ме! Никога не спирай
да ми напомняш, че съм още жив.
В жажда извор ми бъди.Извирай!
С думи вай лика ми мълчалив.
Изпий ме с безпощадна нежност,
рисувай с устни сивия ми ден.
Накарай ме да съм безбрежност,
жадуваща за сладкия ти плен.
Води ме! Даже не избирай
пътеките за тленната ми плът.
И моля те, понякога се спирай,
за да ми казваш, че аз съм ти светът.
08.03.2018 г.
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
