22 дек. 2009 г., 10:03

Врабчо мили

3K 0 9

 

Врабчо мили, Врабчо драг –

ти си истински юнак!

 

Не отлиташ ти на юг –

най-добре си ти е тук.

 

Под стрехата си стоиш

и от студ не се боиш.

 

Врабчо мили, Врабчо драг –

ти си истински юнак!

 

Ще те пазим всички ние –

никой няма да те бие!

 

Взимай си зрънца от двора

и чирикай без умора.

 

И очаквай, Врабчо драг,

лятото да дойде пак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Очарователно и мъдро стихче!
    Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ! ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
  • Весело стихче!
  • Симпатично!!!!
  • Написал си прекрасно стихче, Георги!
    Напомни ми за врабчето Тананик от "Ние, врабчетата" - добре си го изтананикал - така да се каже!

    Поздрави!
  • Много мило и усмихващо!
    Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....