28 мая 2013 г., 13:34

Врабецът

514 0 0

На клона е кацнало сиво врабче,

чирика си волно със пълно гласче.

Чирика си, пее и пърха с крилца,

че слънцето грее, че има зрънца.

Че лютата зима остана назад,

че вече отмина жестокият глад.

То само си знае как тъй оцеля

при толкова грижи дребна троха.

След тежкия труд и при вечния страх

крещи то на клона  - оцелях, оцелях!

Възторжено вика на целия свят -

до всеки приятел, до всеки събрат.

Слушаш го и неволно си казваш:

"Има право мъничката птичка

тъй възторжено да се радва,

оцелявала е самичка."

Може би и за нея понякога

се е сещала нежна душа

и трохи ù е ронила някакви

с милостива ръка.

Но врабчето на туй не разчита,

то е с волна, безгрижна душа,

хрумне ли му, отлита

да разгледа отблизо света.

А пък свят то едничък си има,

той е мъничък, но красив -

на стрехата, отзад комина

живее си врабецът сив.

Тук ще посрещне роднините свои,

които от юг ще пристигнат -

щъркели и лястовици безброй -

радост и шум  ще се вдигнат.

Той не познава далечните,

топлите, южни места,

а се придържа към вечните,

сигурни, родни гнезда.

Вика от клона врабчето

своята вярна дружина,

радва му се сърцето

на китната малка градина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...