На клона е кацнало сиво врабче,
чирика си волно със пълно гласче.
Чирика си, пее и пърха с крилца,
че слънцето грее, че има зрънца.
Че лютата зима остана назад,
че вече отмина жестокият глад.
То само си знае как тъй оцеля
при толкова грижи дребна троха.
След тежкия труд и при вечния страх
крещи то на клона - оцелях, оцелях!
Възторжено вика на целия свят -
до всеки приятел, до всеки събрат. ...