May 28, 2013, 1:34 PM

Врабецът

  Poetry » Civic
511 0 0

На клона е кацнало сиво врабче,

чирика си волно със пълно гласче.

Чирика си, пее и пърха с крилца,

че слънцето грее, че има зрънца.

Че лютата зима остана назад,

че вече отмина жестокият глад.

То само си знае как тъй оцеля

при толкова грижи дребна троха.

След тежкия труд и при вечния страх

крещи то на клона  - оцелях, оцелях!

Възторжено вика на целия свят -

до всеки приятел, до всеки събрат.

Слушаш го и неволно си казваш:

"Има право мъничката птичка

тъй възторжено да се радва,

оцелявала е самичка."

Може би и за нея понякога

се е сещала нежна душа

и трохи ù е ронила някакви

с милостива ръка.

Но врабчето на туй не разчита,

то е с волна, безгрижна душа,

хрумне ли му, отлита

да разгледа отблизо света.

А пък свят то едничък си има,

той е мъничък, но красив -

на стрехата, отзад комина

живее си врабецът сив.

Тук ще посрещне роднините свои,

които от юг ще пристигнат -

щъркели и лястовици безброй -

радост и шум  ще се вдигнат.

Той не познава далечните,

топлите, южни места,

а се придържа към вечните,

сигурни, родни гнезда.

Вика от клона врабчето

своята вярна дружина,

радва му се сърцето

на китната малка градина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...