22 окт. 2021 г., 23:30

Враждебен свят

991 2 5

Враждебен свят - дебнеща акула,

потиска слабите и онеправданите

все си мислиш, че живееш някак си

но постоянно бягаш от острите зъби

на матрицата...Враждебен свят -

човешката природа със трясък

чупи смелите, добрите...

Отронват дните безстрастно календара.

И все се питаш - дали наистина живееш...

Или си бледа сянка на хищната акула...!

 

12.04.2021г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да! уходить от враждебности среды всё сложнее, всё интереснее...для поэтов.
    Очень хорошо, Катя!Я как-то тоже коснулась этого импульса и представила себя ангелом... морским
    https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=258299
  • Младене, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Опитвам се да се хвана за златната нишка на мислите си и да се науча да живея в един враждебен свят. Сетивата ми отказват да приемат случващото се.
    Знам, че е опасно да плуваш срещу течението но действителността
    е доста плашещ та.Искам да забравя за матрицата и омразната и клетка
    на страх и отчаяние.Знам, че човек е силен и има избора на свободната
    си воля и със мислите си може да създаде една нова прекрасна реалност.
    Мир, любов, светлина - чертаят новите пътеки и вярата в доброто
    е нестихващото вдъхновение на живота...

    Миночка, благодаря ти за хубавия коментар!

    Влади, благодаря ти за хубавите думи и коментар!

    Роси, благодаря ти за хубавия коментар!

    Изправям се...говоря с ветровете
    достигам с мислите си вълшебни светове...
    Мили, приятели благодаря ви още веднъж за хубавите думи и коментари!
  • Смелите и добрите винаги плащат цената на другите! Хареса ми!
  • Хареса ми, Катя, " животът за едни е майка, за други мащеха". Поздравявам те!
  • Замисли ме много дълбоко, Катя. Струва ми се, че този "Враждебен свят - дебнеща акула" е от огромно значение за оцеляването на душите ни. Защото те губят всякакво доверие в него и търсят врата в стената, деляща ги от отвъдните - грижовни светове. Прокудени от този зъл свят, те инстиктивно и неминуемо ще открият тази врата и ще я отворят, а после бързо ще я затворят спасително след себе си. Винаги съм чувствал този земен свят като огромен свой враг, а неговите обитатели като Юди готови за своите сребърници да ме хвърлят в зъбите на Акулата. И точно това ме прави спасен. Точно това прави спасен и всеки друг, стига да го осъзнае. Благодаря ти за хубавия и проникновен стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...