22 окт. 2021 г., 23:30

Враждебен свят

992 2 5

Враждебен свят - дебнеща акула,

потиска слабите и онеправданите

все си мислиш, че живееш някак си

но постоянно бягаш от острите зъби

на матрицата...Враждебен свят -

човешката природа със трясък

чупи смелите, добрите...

Отронват дните безстрастно календара.

И все се питаш - дали наистина живееш...

Или си бледа сянка на хищната акула...!

 

12.04.2021г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да! уходить от враждебности среды всё сложнее, всё интереснее...для поэтов.
    Очень хорошо, Катя!Я как-то тоже коснулась этого импульса и представила себя ангелом... морским
    https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=258299
  • Младене, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Опитвам се да се хвана за златната нишка на мислите си и да се науча да живея в един враждебен свят. Сетивата ми отказват да приемат случващото се.
    Знам, че е опасно да плуваш срещу течението но действителността
    е доста плашещ та.Искам да забравя за матрицата и омразната и клетка
    на страх и отчаяние.Знам, че човек е силен и има избора на свободната
    си воля и със мислите си може да създаде една нова прекрасна реалност.
    Мир, любов, светлина - чертаят новите пътеки и вярата в доброто
    е нестихващото вдъхновение на живота...

    Миночка, благодаря ти за хубавия коментар!

    Влади, благодаря ти за хубавите думи и коментар!

    Роси, благодаря ти за хубавия коментар!

    Изправям се...говоря с ветровете
    достигам с мислите си вълшебни светове...
    Мили, приятели благодаря ви още веднъж за хубавите думи и коментари!
  • Смелите и добрите винаги плащат цената на другите! Хареса ми!
  • Хареса ми, Катя, " животът за едни е майка, за други мащеха". Поздравявам те!
  • Замисли ме много дълбоко, Катя. Струва ми се, че този "Враждебен свят - дебнеща акула" е от огромно значение за оцеляването на душите ни. Защото те губят всякакво доверие в него и търсят врата в стената, деляща ги от отвъдните - грижовни светове. Прокудени от този зъл свят, те инстиктивно и неминуемо ще открият тази врата и ще я отворят, а после бързо ще я затворят спасително след себе си. Винаги съм чувствал този земен свят като огромен свой враг, а неговите обитатели като Юди готови за своите сребърници да ме хвърлят в зъбите на Акулата. И точно това ме прави спасен. Точно това прави спасен и всеки друг, стига да го осъзнае. Благодаря ти за хубавия и проникновен стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...