22.10.2021 г., 23:30

Враждебен свят

985 2 5

Враждебен свят - дебнеща акула,

потиска слабите и онеправданите

все си мислиш, че живееш някак си

но постоянно бягаш от острите зъби

на матрицата...Враждебен свят -

човешката природа със трясък

чупи смелите, добрите...

Отронват дните безстрастно календара.

И все се питаш - дали наистина живееш...

Или си бледа сянка на хищната акула...!

 

12.04.2021г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да! уходить от враждебности среды всё сложнее, всё интереснее...для поэтов.
    Очень хорошо, Катя!Я как-то тоже коснулась этого импульса и представила себя ангелом... морским
    https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=258299
  • Младене, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Опитвам се да се хвана за златната нишка на мислите си и да се науча да живея в един враждебен свят. Сетивата ми отказват да приемат случващото се.
    Знам, че е опасно да плуваш срещу течението но действителността
    е доста плашещ та.Искам да забравя за матрицата и омразната и клетка
    на страх и отчаяние.Знам, че човек е силен и има избора на свободната
    си воля и със мислите си може да създаде една нова прекрасна реалност.
    Мир, любов, светлина - чертаят новите пътеки и вярата в доброто
    е нестихващото вдъхновение на живота...

    Миночка, благодаря ти за хубавия коментар!

    Влади, благодаря ти за хубавите думи и коментар!

    Роси, благодаря ти за хубавия коментар!

    Изправям се...говоря с ветровете
    достигам с мислите си вълшебни светове...
    Мили, приятели благодаря ви още веднъж за хубавите думи и коментари!
  • Смелите и добрите винаги плащат цената на другите! Хареса ми!
  • Хареса ми, Катя, " животът за едни е майка, за други мащеха". Поздравявам те!
  • Замисли ме много дълбоко, Катя. Струва ми се, че този "Враждебен свят - дебнеща акула" е от огромно значение за оцеляването на душите ни. Защото те губят всякакво доверие в него и търсят врата в стената, деляща ги от отвъдните - грижовни светове. Прокудени от този зъл свят, те инстиктивно и неминуемо ще открият тази врата и ще я отворят, а после бързо ще я затворят спасително след себе си. Винаги съм чувствал този земен свят като огромен свой враг, а неговите обитатели като Юди готови за своите сребърници да ме хвърлят в зъбите на Акулата. И точно това ме прави спасен. Точно това прави спасен и всеки друг, стига да го осъзнае. Благодаря ти за хубавия и проникновен стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...