29 авг. 2021 г., 00:21

Вратата

956 0 0

Вратата 

 

Зад която стоях сякаш няколко века,,

а бяха едва пет минути..
Повтарях си мислено и на глас,

за да не ме боли:

"Аз съм тук. Тук съм.

.Ти си тук, с мен. Аз и Ти сме едно цяло..

Повтарях ли, повтарях,

но ти така и не дойде,

Просто защото още не му е дошло времето,

както ми каза преди година по същото време..

Ала аз както винаги най-нетърпелива дори в най-голямото си търпение. Ти ме знаеш такава.

Познаваш ме. Само ти. Никой друг.

 

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...