29.08.2021 г., 0:21

Вратата

965 0 0

Вратата 

 

Зад която стоях сякаш няколко века,,

а бяха едва пет минути..
Повтарях си мислено и на глас,

за да не ме боли:

"Аз съм тук. Тук съм.

.Ти си тук, с мен. Аз и Ти сме едно цяло..

Повтарях ли, повтарях,

но ти така и не дойде,

Просто защото още не му е дошло времето,

както ми каза преди година по същото време..

Ала аз както винаги най-нетърпелива дори в най-голямото си търпение. Ти ме знаеш такава.

Познаваш ме. Само ти. Никой друг.

 

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...