Вратата
Вратата
Зад която стоях сякаш няколко века,,
а бяха едва пет минути..
Повтарях си мислено и на глас,
за да не ме боли:
"Аз съм тук. Тук съм.
.Ти си тук, с мен. Аз и Ти сме едно цяло..
Повтарях ли, повтарях,
но ти така и не дойде,
Просто защото още не му е дошло времето,
както ми каза преди година по същото време..
Ала аз както винаги най-нетърпелива дори в най-голямото си търпение. Ти ме знаеш такава.
Познаваш ме. Само ти. Никой друг.
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Илиева Всички права запазени