Aug 29, 2021, 12:21 AM

Вратата

948 0 0

Вратата 

 

Зад която стоях сякаш няколко века,,

а бяха едва пет минути..
Повтарях си мислено и на глас,

за да не ме боли:

"Аз съм тук. Тук съм.

.Ти си тук, с мен. Аз и Ти сме едно цяло..

Повтарях ли, повтарях,

но ти така и не дойде,

Просто защото още не му е дошло времето,

както ми каза преди година по същото време..

Ала аз както винаги най-нетърпелива дори в най-голямото си търпение. Ти ме знаеш такава.

Познаваш ме. Само ти. Никой друг.

 

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...