Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?
Не шептях, а виках!
По покривите ходех!
Вечер след теб летях...
Горях и не умирах.
Не аз, а ти умря, Любов.
Аз мислех те за вечна.
Сигурно от идиота,
който леко те докосна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.