4 июн. 2015 г., 01:33 2015-06-04T02:23:04+03:00

Вречен

Поэзия » Другая

709 1 7

Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?

Не шептях, а виках!
По покривите ходех!
Вечер след теб летях...
Горях и не умирах.

Не аз, а ти умря, Любов.
Аз мислех те за вечна.
Сигурно от идиота,
който леко те докосна...

Но аз така умея да обичам...
Потънал целият във теб.
По покривите с теб да тичам,
а ти с ръка в ръката ми до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tilenus (Станислав Русев)

Благодаря от сърце за всички позитивни коментари. Младен, с теб се знаем.

2015-06-04T23:58:00+03:00
ivaani (Радка Горанова)

„Но аз така умея да обичам...
Потънал целия във теб.”
Хареса ми стихът ти Станиславе!
Понякога даваме обичта си на хора, които не я искат! От това боли, но пък научаваме поредния урок.
Поздрави!

2015-06-04T16:36:26+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Истината може да се открие и в невероятното.
Трудно спечелената любов е най-сладка!
Поздрав и успешен ден!

2015-06-04T15:56:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Ще я заболят ръцете.
Да ги протяга.
Ти - по покривите,
тя - по тревите,
а нощем къде ли лягате?
Вятърни скитници...

2015-06-04T15:38:28+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

...!!!

2015-06-04T11:22:54+03:00